Терминът „хостинг“ идва от английската думата host, която означава „някой, който посреща гости“. Уеб хостинг буквално означава „някой, който посреща гости в интернет“. И понеже интернет е изграден от много на брой уеб сървъри, които се обозначават с публични интернет протокол адреси и на които се съхраняват определени данни, „уеб хостинг“ практически е „уеб домакин“, тоест сървър, на който има определено съдържание, което може да бъде достъпено от интернет потребителите. Уеб сайтовете са такъв тип съдържание. Те в най-простия случай са комбинациия от текстови файлове, снимки или изображения, които се съхраняват на даден сървър. Този, който предоставя място за съхраняването им и достъп до тях, предоставя интернет хостинг услуги. От гледна точка на достъпа има два вида хостинг услуги – публични и частни. Публичните позволяват свободен достъп до съдържанието, което се съхранява на даден сървър, а частните са затворени и са достъпни само за ограничен брой потребители. Когато обаче става въпрос за уеб хостинг, обикновено се имат предвид уеб сайтове, до които има публичен достъп.
Уеб сайтовете са замислени и дават публичен достъп до информация и затова всеки от тях има нужда от Хостинг, тоест от сървър, където да се съхранява. Защо обаче се е наложил терминът „уеб хостинг“, а не терминът „сървър хостинг“? Причината е, че уеб хостинг услугата обикновено се ограничава до частичен достъп до отделна директория на даден сървър.
Как всъщност работят домейн имената?
Това най-често е директория, виртуализирана част от физически сървър или цял сървър, конфигуриран за достъп през интернет. Когато закупуме уеб хостинг услуга от даден доставчик, това, за което плащаме, е физическо място на уеб сървър, където се съхраняват всички данни и файлове, от които се състои уебсайтът ни. Те обикновено включват файлове, изображения, софтуер и други скриптови файлове от вида „Език за маркиране на хипертекст“ (на английски език Hypertext Markup Language, или съкратено HTML).
Важно да се отбележим, че уеб хостинг и домейн са две напълно различни неща. Домейн (Domain, или още Domain name) е понятие, за което можете да разберете повече в статията "Какво означава домейн и как работи?". Домейнът е името на вашия уебсайт, той е интернет еквивалент на адреса във физическия свят. Домейн имената са потребителски заместител на използването на т. нар. интернет протокол адрес (на английски език Internet Protocol address, или съкратено IP address), които в най-разпространената в уеб хостинг услугите версия – IPv4, са комбинация от числа. Интернет протокол адресът на Rax.bg например е 185.31.121.88.
IP адресът е поредица от числа, разделени с точки, които играят ролята на номера на сървъра в интернет. Много по-лесно е да помним домейн имена като Rax.bg, отколкото IP адреси като 185.31.121.88. Затова уеб сайтовете използват домейн имена. За тях можете да прочетете повече в статията Какво означава домейн и как работи?
Как функционират уеб хостинг услугите и какво работят хостинг доставчиците?
В технологичен аспект има различни видове уеб хостинг услуги. Някои се доставят от физически отделени сървъри, а други - от инфраструктури от свързани в мрежа сървъри, които се наричат клъстъри. Или облачни компютърни системи (Cloud computing), ако са изградени с дадена виртуализационна технология. Rax.bg например доставя хостинг услуги във всички класове с изключение на "Наети сървъри" (Dedicated Servers) от облачна инфраструктура (Cloud infrastructure).
Най-разпространеният вид уеб хостинг услуга се нарича "Споделен хостинг" (Shared Hosting). При него един сървър е разделен на отделни директории, в които стоят различни видове клиентски профили, а във всеки от тях има по един или повече уебсайтове. Оттам идва терминът "споделен" (Shared). Много на брой собственици на уебсайтове споделят физическите ресурси на един виртуален или физически сървър. Това наподобява контейнер с разделител за отделните папки. Контейнерът е еквивалентът на сървър, а папките са отделните профили, в които стоят уебсайтовете и са конфигурирани други услуги (Email, FTP и т.н). Т. нар. разделител пък позволява известна гъвкавост – едни папки могат да бъдат малко по-обемисти от други. Всички профили от вида "Споделен хостинг" обаче споделят определено количество процесорна мощност (CPU), компютърна памет (RAM) и дисково място за съхранение на данни (Storage).
На сървъра за споделен хостинг всяка от папките има собствен идентификатор, по който да бъде разпознавана. Този идентификатор е домейн името, което сочи към папката. Когато потребителят напише домейна на даден уебсайт, който използва споделен хостинг, той е изпращан до съответната папка на сървър, споделен за използване между много собственици на уебсайтове. Въпросната папка, към която сочи домейнът и до която достига потребителят, се нарича виртуален хост или виртуалeн хостинг (virtual hosting).
Доставчикът, при който се абонирате за използването на уеб хостинг услуга, е собственик на сървъра и на технологичната инфраструктура, която се състои от хардуер и софтуер. Rax.bg например е собственик на цялото технологично оборрудване с изключение на технологичната сграда, в която се намира инфраструктурата ни. Редица доставчици не са собственици на инфраструктурата, с която оперират, а я вземат под наем.
Видове уеб хостинг
След като описахме какво е уеб хостинг и как най-общо работи, нека разгледаме четири различни вида хостинг услуги. Уеб сайтовете използват един от тези видове хостинг според натоварването и необходимостта от компютърни ресурси.
1. Споделен хостинг (Shared Hosting)
Това е хостинг услугата, описана в примера по-горе. При нея уебсайтът, данните и всички конфигурирани услуги стоят в отделна виртуална директория. Сървърът, който доставя споделен хостинг, е разделяне на много виртуални директории, или "папки", както ги нарекохме по-горе. Споделеният хостинг е евтин, защото прилича на студенстко общежитие. Ако хостинг доставчикът не злоупотребява и не натоварва сървъра с твърде много виртуарни директории и уебсайтове, тогава услугата от вида споделен хостинг е достатъчна за малките уебсайтове, които нямат много потребители и не изискват много компютърни ресурси. Важно е да се има предвид, че с автоматизацията и развитието на различните системи за управление на съдържание уебсайтовете много бързо изчерпват технологичните възможности на услугите от вида "Споделен хостинг". Ако са необходими надеждност, по-висока степен на сигурност на комуникацията и данните, съхранявани в хостинг профила, тогава е необходимо преминаване към следващия клас хостинг услуга.
2. Виртуални частни сървъри (Virtual Private Servers)
Представете си, че вместо на отделни директории или папки сървърът е разделен на по-малки сървъри. Това е възможно с т. нар. виртуализационни технологии. Те са различни видове – едните създават отделни виртуални компютри и сървъри върху физическата машина, които могат да споделят ресурсите на целия сървър на принципа "използва повече който има нужда и когато има нужда". Други виртуализационни технологии разделят физическия сървър на виртуални сървъри със стриктно определени граници и гарантирани изчислителни ресурси (CPU и RAM). Има виртуализационни технологии, които разделят физическия сървър на виртуални сървъри (VPS) посредством инсталираната операционна система. Има и други, които правят това на ниво физически ресурси. Това е т. нар. хардуерна виртуализация. Създадените чрез нея виртуални сървъри се наричат виртуални машини (VM).
От една точка на технологията и ценовия клас виртуалните сървъри, независимо дали са VPS или VM, са по-надеждни и по-скъпи, защото предоставят изолирана, по-сигурна компютърна среда и гарантирани изчислителни ресурси. В този вид хостинг услуги е възможно използването на специфични конфигурации и процедури, изградени изцяло и само за този, който ги използва.
Виртуалните сървъри са добра алтернатива на физически наетите сървъри (Bare-metal Dedicated Servers). Ако работят върху облачна инфраструктура, тоест върху виртуализирана компютърна система, изградена на мрежови принцип, виртуалните сървъри се наричат облачни сървъри (Cloud Servers). Облачните сървъри позволяват динамично увеличаване и намаляване на ресурсите и използването на редица услуги, които не са достъпни върху виртуалните сървъри, които работят върху отделни физически сървъри.
3. Нает сървър (Dedicated Server)
Наетият хостинг e физически сървър, тоест хардуерно устройство, наето от един потребител и използвано само от него. При наетия сървър няма споделяне на каквито и да било изчислителни ресурси или на дискове за съхранение на данни. Наетият сървър предоставя гарантирани компютърни ресурси и ако е добре конфигуриран и има излишек от процесорна мощност, оперативна памет и място за съхранение на данни, е изключително надеждна платформа за предоставяне на хостинг услуги.
Наетият сървър има собствена операционна система, може да бъде разделян на виртуални сървъри или на отделни виртуални хостинг директории, каквито се използват за споделен хостинг. Наетите сървъри са по-скъпи от виртуалния хостинг и виртуалните сървъри заради редица неща – собствеността или наемането на отделно хардуерно устройство, отделната физическа свързаност към интернет и т.н. Един от недостатъците им е, че при изчерпване на процесорната мощност, на оперативната памет или на мястото за съхранение на данни те трябва да бъдат заменени или да бъдат спрени за подмяна на компоненти и увеличаване на компютърните ресурси, ако това е възможно.
4. Хостинг услуга с техническа системна администрация (Managed Hosting)
Това не е отделен вид хостинг услуга като техническа спецификация. Тя съществува във всеки от споменатите досега видове услуги - "Споделен хостинг", "Виртуален частен сървър" и "Нает сървър". Това, с което се отличава, е, че в нея влизат определен брой часове работа на системен администратор или някакъв вид техническа поддръжка.
В зората на хостинг услугите, в края на 90-те години на XX век и в първото десетилетие на XXI век, когато уеб сайтовете се състояха предимно от текст и снимки, услугите в класа "Споделен хостинг" бяха достатъчни за огромна част от уеб сайтовете. В наши дни обаче са необходими все повече видове компютърни ресурси. Редица уебсайтове или уеб базирани платформи, които предоставят достъп до съдържание или съхраняват потребителски профили, например т. нар. Социални мрежи, работят върху облачни компютърни системи или клъстъри от наети сървъри.
Може би в края на тази статия трябва да отделим т. нар. Облачен хостинг като отделна категория, въпреки че той е такъв само на ниво инфраструктура. Характерно за облачните хостинг услуги е, че са доставяни от сложни сървърни системи, наричани компютърни облаци (Compute clouds). Въпросните използват виртуализационни технологии. В тях изчислителните операции са физически отделени в едни вид системи, а съхранението на даннни - във втори вид системи. Двете системи са свързани с връзка с ниска латентност.
Ако решите да използвате хостинг от Rax.bg, обадете ни се да се консултирате, за вида услуги.
Ще се радваме да получим въпросите Ви свързани с Office Cloud и да им отговорим.
Данните Ви стоят в Мрежа за съхранение на данни, която има вградена защита и предпазва информацията Ви срещу загуби при всякакви обстоятелства.
Високата Наличност (High Availability) не е стандартна услуга и няма да я намерите при повечето други хостинг доставчици. Тя предпазва уеб сайтовете и технологичните Ви услуги от продължително прекъсване.
Възползвайте се от Облачните ни услуги със непрекъсваемост и 100% наличност. Предлагаме защита срещу срив не само на данните, но и на изчислителните операции. Искате ли сървърите Ви да не спират?
RAX доставя Уеб Хостинг услуги, физически Наети сървъри, Виртуални сървъри и Облачни услуги от различни точки на Европа и света - от там, откъдето Ви е необходимо.